Пред пловдивчани, дошли да почетат делото и паметта на Васил Левски в салона на Военен клуб-Пловдив на 17 февруари, слово произнесе инж. Любозар Фратев.

В него той изтъкна, че през 2017 г. се навършват 180 години от рождението и 144 години от гибелта на Апостола. Колкото повече обаче говорим и пишем за Левски, колкото повече образът на Дякона придобива чертите на икона, толкова по-малко познаваме и разбираме истинския, живия Апостол. За да преоткрием онзи, някогашния, неподправения и неподменения Левски, би било достатъчно да осмислим преображението на Дякона Игнатий в Апостола на свободата и да преминем по изпълнения с изпитания негов път от Карлово до Къкрина. Инж. Фратев припомни биографични данни за Васил Левски. Деветте апостолски години на Левски са свързани и с Пловдив. Тук е създаден един от първите комитети в страната. Тук, в Пловдив Апостолът на свободата е чест гост в дома на Найден Геров, в хана на братя Търневи и книговезницата на Христо Данов. Левски няма университетски дипломи, отбеляза инж. Фратев, но трудният му житейски път го беше научил, че за да поведеш цял един народ на заколение, по пътя на собствената му Голгóта, е нужно не само да знаеш какво трябва и как трябва да се направи, но и с личния си пример да покажеш, че това, за което зовеш, е наистина постижимо, че саможертвата не е само думи, но и дела, че да ръководиш означава и да носиш отговорност. По думите му, днес, като че ли колкото по-шумно възхваляваме примера му, толкова по-лесно загърбваме неговите идеали. Дали в четирите въпросителни поставени в тефтерчето му след онова „Народе????“ не се крие съдбовният въпрос към нас – Ще продължим ли пътя му? Готови ли сме да поставим себе си след личните си интереси и удобства, за да работим за благоденствието на народа и България?