31.12.2011  Пловдивска обществена телевизия  

Приключи конкурса на ПОТВ "Филибелия на годината".

В студиото на ПОТВ се събра авторитетно жури в състав:

Юлия Юрдекова - Омбудсман на Пловдив, дъргогодишен директор на Търговската гимназия

Кирчо Атанасов - дългогодишен директор на Математическата гимназия, бивш депутат и заместник-министър,

Николай Близнаков - социолог, бивш депутата, издател,

Здравко Гълъбов - автор на 8 книги за Пловдив, журналист

За председател на журито бе избран домакина Евгений Тодоров, журналист и изследовател на пловдивската история.

Журито реши да избере не един, а петима, които да имат правото да носят гордото звание ФИЛИБЕЛИЯ НА ГОДИНАТА.

След два тура в челната петица влязоха следните петима номинирани от пловдивчани имена:

-Любозар Фратев - бизнесмен, общественик, издал със собствени средства пет ценни книги за Пловдив,последната е "Пловдив в миналото" от д-р Васил Пеев,

- Димитър Райчев - автор и съавтор на поне 5 книги за историята на Пловдив, последната е "Пловдивски алманах",

- Стойо Вартоломеев - основател на най-голямото българско издателство "Хермес", което наскоро навърши 20 години,

  -Божана Апостолова - поетеса, издател, известна с непримиримя си граждански дух и с мисията да издава българска литература,

  д-р Димитър Шишков - уролог от УМБАЛ "Св.Георги".

Зрителите гласуваха отделно за "Филибелия на годината". Най-много гласове събра Димитър Райчев. Той ще поднесе и официалното телевизионно новогодишно приветствие към пловдивчани.
Приключилят конкурс "Филибелия на годината" по стара филибелийска традиция обаче предизвика спорове в интернет и по кафенетата. Едно от възраженията, както се очакваше, може ли да бъде обявен за филибелия човек, който не е роден под тепетата? И дали по регламент номинираните трябва да са поне три поколения филибелии?

Срещу тезди рестрикции организаторите на конкурса обикновено вадеше аргумента, че един Кудоглу си е бил чиста проба кюллия, но е направил за града повече, отколкото 100 000 филибелии. Да си припомним, че Славчо Атанасов също бе кюллия, но за една бройка да спечели срещу трето поколение филибелията Тотев.

Все пак е любопитно да проследим генеалогията на някои наши съвременници. Да си припомним, че в средата на 19 век за коренни жители са се смятали хора, наричащи себе си "евгенистати" -т.е.благородни. Те са говорили някакъв език - миш-маш между гръцки, турски, български и цинцарски. Във всеки случай не са имали българско самосъзнание.

Историята на много известни пловдивски родове започва обикновено през същия 19 век - след навлизането на преселници от Подбалкана. Има обаче и днешни пловдивчани, които твърдят, че техните деди са тук от поне 4 века. Надявам се с някои от тях да се срещнем веднага след празниците.