Аз съм повече общественик, отколкото бизнесмен, признава основателят на „Новиз“ АД инж. Любозар Фратев. Вече 25 години той ръководи една от най-успешните бизнес структури под тепетата. Завършил е Ленинградския политехнически институт, специалност “Автоматизация и комплексна механизация на машиностроенето”. Освен престижната диплома, през 1968 г. той взема със себе си и съпруга от града на Нева, с която е и до днес. Отгледали са дъщеря и син, които са основни играчи в неговия бизнес отбор. Дядо е на две прекрасни внучки  и едно малко внуче.
Визитката на Любозар Фратев е дълга и не може да се прочете на един дъх. Председател на Съвета по туризъм - Пловдив; носител на Почетния знак на Пловдив; учредител и почетен председател на БУЛТИШ - Дружество на български и турски бизнесмени; ротарианец: председател на Ротари комитета България-Русия, паст президент на Ротари клуб  Пловдив - Пълдин, 4 пъти носител на ротарианското отличие „Пол Харис”; меценат: учредител и председател на фондация „Балкански културен форум“, книгоиздател; член на УС на Българската туристическа камара; учредител и председател на УС на Тракийски туристически район; от 2007 до  2011 г. - общински съветник в Пловдив;  член на УС на Браншова  асоциация полимери. През 2011 г. е удостоен с почетното звание СЛЕДОВНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ. Същата година е избран от авторитетно жури за ФИЛИБЕЛИЯ НА ГОДИНАТА в конкурса на ПОТВ. Член е на УС на фондация „Пловдив 2019“. От  2012 г. е носител на Почетния знак на фондация „Христо Ботьов“ под номер 39 от общо 50 удостоени. Първи носител на наградата „Пловдивски клас“ на фондация „Добротворие“.

- Г-н Фратев, за четвърт век основаното от Вас акционерно дружество  "Новиз"  се утвърди като една от най-солидните компании в Пловдив и страната. Каква е рецептата? 

- Първо, казва се диверсификация. Формулата за устойчивото развитие е „стъпка по стъпка“. Така за 25 години се утвърдихме като водещи в 6 направления  - търговия с полимери; производство на полиетиленови опаковки;  туризъм;  хотелско, СПА, уелнес и козметично оборудване; строително предприемачество; управление на недвижимости; организираме бизнес прояви и делови туризъм у нас и в чужбина. Както се казва, на широки ски,  макар и по-бавно, се напредва по-сигурно.

Започнахме през 1991 г., когато  малка група колеги напуснахме държавното предприятие КАМ и основахме частното дружество НОВИЗ.  Четвърт век по-късно имаме партньори от цял свят. В Европа работим с Холандия, Германия, Чехия, Турция, Великобритания, Швейцария, Полша, Сърбия, Македония, Гърция. Търгуваме с Канада, САЩ, Аржентина, в Далечния и Близкия изток - Китай,  Иран, Южна Корея, Виетнам, Индия. НОВИЗ е и официален вносител на хотелско, beauty и СПА оборудване (солариуми, СПА капсули, медико-козметични  лазери, фармацевтична  козметика). Много сме силни в сферата на полимерите. Цехът в село Труд се развива, смятаме да разширим това производство на терен в Южната индустриална зона. Все още проучваме какъв да е новият продукт, защото това производство ще е с големи мощности, а българският пазар е малък.

Второ,  кадрите. Основната ядка са приятелите, с които основахме „Новиз“. Мениджмънтът на фирмата е съставен от хора с богат стопански и управленски опит,  минали през различни специализации у нас и в чужбина, на които съм делегирал права и отговорности, за да посветя по-голямата част от времето си за обществена работа. Горд съм и с дългогодишните, и с новите работници, които с труда си добавят ежедневно имидж на фирмата.

-Кога решавате да отворите ново направление в бизнеса? 

- Когато сме достатъчно стабилни и имаме ресурса да инвестираме в нещо ново. Това става по формулата: пазар, стока/услуга, кадри, инвестиция. Започваме със задълбочено обследване, анализ и след това подбираме кадри и търсим оборудване.

-Коя е била най-успешната Ви година през този четвърт век? 

- Всяко направление в бизнеса е имало своите най-успешни години. Примерно 15-ата годишнина отпразнувахме с построяването на Делови център Пловдив, където ни е главният офис. Поставихме си цел и построихме сградата за 290 дни. 

- Най-трудната година?
- 1997 година, когато доларът стигна 3 хил. лв.  Всичко се разплащаше кеш, после трябваше бързо да се обменя валута, курсът сутрин един, след няколко часа друг.  Но пък бяхме по-гъвкави и се справяхме. Успешният бизнес е сбор от много фактори, а това, че сме широко диверсифицирани, ни помага много. Когато едно от направленията забуксува, другите теглят колата.  Сега срещаме затруднения с Гърция, за там изнасяме опаковки, но блокадите спират пратките, продукцията залежава. Политическата обстановка затяга и бизнеса с Турция. 

Минали сме през много трудни периоди. Примерно през 2008 г., в началото на голямата криза, бързо изчистих рисковия бизнес от портфолиото ни. Замразихме мащабни проекти - комплекса “Шато Хисар”. Редуцирахме разходите и започнахме индивидуална работа с фирмите длъжници. Периодично посещаваме клиенти и доставчици от страната и чужбина.  Правя всичко това  при съхраняване на кадровия потенциал на фирмата. Активно се включваме в  европейските програми за реновиране на хотела, за обучение на персонала и за наемане на млади специалисти. Съществена част от мерките бе преразглеждане на взаимоотношенията ни с банките. След дълги и трудни разговори постигнахме добри условия. Нашият бизнес е изцяло в „светлата“ част на икономиката и посрещаме 25-годишнината си като  фирма с безспорен авторитет сред клиенти, партньори и обществото.

- Как направихте „първия милион“? 

- От бележника ми с телефони и имена на познати и приятели.  Веднага след промените започнахме да изнасяме наши стоки в Русия. Основно в Татарстан. Плащаха във валута, но в един момент валутата свърши и ни предложиха бартер -полиетилен. Първоначално не знаехме нищо за този бизнес. Едни зрънца, чудиш се какво е. Проучихме. Оказа се, че ние сме в състояние да доставим количества  много повече, отколкото може да поеме нашият пазар. Насочихме се към Турция, открихме техния пазар, който е огромен - шанс да развием нова ниша. Така в един момент станахме основни вносители на полиетилен за България, Македония и др. Но пазарът и пазарните субекти се развиват и постепенно износът на суровина силно намаля и създадохме цех за производство на полиетиленови опаковки. 

- От полимери към хотели. Как става?

- Като построихме първата сграда на „Новиз“ на бул. „Руски”, останаха няколко свободни етажа над офисите ни. Имахме един случай с наш партньор, г-н Шпигел, бивш зам. генерален директор на „Сименс”. Тогава той беше представител на Dimplex. Идва, взимаме го от летището в София, настаняваме го в хотел и на другия ден трябва да започнем деловата среща.  Добро утро! Как спахте? А той: „Шегувате ли се?”. Оказва се, че стаята в хотела му се наводнила от спукана тръба. Цяла нощ нямало кой да отстрани аварията. От рецепцията му казали, че техникът ще дойде чак в 8 сутринта. Затова си събрал багажа и спал във фоайето. Дойде небръснат, с кръгове под очите.  Като чух историята, му казах: Г-н Шпигел, при следващото посещение ще спите в наш хотел по всички високи стандарти! Така направихме „Новиз“ хотел. Когато дойде комисията да ни категоризира, бяхме заявили три звезди. Председателят й, бивш зам. генерален директор на „Интерхотели”, огледа  и каза, че с чисто сърце ще ни предложи за 4 звезди. Бяха впечатлени, че всяка стая има климатик, телевизор, преси за гладене на панталони, минибарове, сешоари, масажьори във ваните. И така „Новиз“ хотел  стана първият частен 4-звезден хотел в Пловдив. След това успешно представяне тръгна и бизнесът с хотелско, СПА и уелнес оборудване, а ние станахме представители на съответните фирми. 

- Всяка година издавате книга, свързана с историята на Пловдив. Защо?

- Идеята дойде преди 9 години. Един мой сътрудник, книголюб, ми каза, че книгата на проф. Николай Генчев „Възрожденският Пловдив” е библиографска рядкост. Аз се зачетох и тогава прозрях, че това е една библия за Пловдив. Преиздадох я. Така се започна, заложихме на възрожденско-патриотичната тематика. Всички издания бяха свързани с Пловдив. Направих само едно изключение с единствения художествен роман за Христо Ботев, чийто автор Георги Савчев е братът на моя дядо. Аз я посветих на моите предци, на майка ми.  Книгата беше част от националните чествания за годишнината на Ботев. После излезе една извънредно - „Страшната народна злочестина”, за земетресението през 1928 година. Впечатлих се, че тогава Пловдив се възстановява само за две години, въпреки че половината е разрушен. Възстановен е с  помощта,  с енергията на всички пловдивчани и хора от цялата страна.  Печалбата от книгата дарихме на БЧК. Тази година издадохме историческия преглед „Източна Румелия” на Михаил Маджаров, един от първите редактори на вестник „Марица”, кмет на Пловдив, политик и публицист. Книгата е много премерен и точен  исторически анализ от свидетел на 8-годишната история на Източна Румелия, писан 40 години след събитията.

- Как ще отбележите 25 годишния юбилей на НОВИЗ?

- В различните направления на дружеството ще има редица приятни изненади през цялата година,  обединени  под мотото „Всеки 25-и клиент печели бонус...“. Ще засадим 25 дръвчета в парк „Ротари“ в ЖР „Тракия“, ще подкрепим отново фестивалите „Опера оупън“, „Дни на музиката в Балабановата къща“, двата винени празника - „Дефиле на младото вино“ и „Вино и гурме“; инициативата „Пловдив чете“  и спортни прояви. Ще спонсорираме театър „Хенд“ за постановка в дом за възрастни хора. Ще  издадем 11-ата  родолюбива книга и други, подходящи за годишнината ни прояви, описани в интернет страницата ни www.noviz.com.

 Освен това ще подема две граждански инициативи.

Проучвам възможността да се възстанови Братската могила с вечния огън като мемориал на загиналите за България пловдивчани.

Бих искал да обединя авторитетни пловдивчани, за да осъществим

граждански натиск с девиза „Дом за Пловдивската опера“ за построяване на сграда за операта.

Срамота е Културната столица на Европа да няма сграда за оперно изкуство. Тя ще остане дом на операта и след 2019 година, тъй като с титлата си „Европейска столица на културата“ Пловдив и след 2019 г. ще бъде притегателна дестинация за културен туризъм.