България и Македония

Наблюдения, размисли и анализи на големият руски славист от едно пътуване през 1899 г, когато посещава България и Османска Македония и обобщава пътешествието си в книга, която дава категоричен отговор на въпроса коя народност населява Македония.

Александр Александрович Башмаков (25.12.1858 – 01.08.1943 г) – руски публицист, юрист, етнограф. Потомствен дворянин. Панславист. Завършва право в Императорския новорусийски университет в Одеса през 1881 г и веднага заминава за България (Източна Румелия). Последователно е помощник на съветника в Дирекцията на правосъдието и секретар на Комисията за изработване на закони, павилници, окръжни и др. към Дирекцията. През май 1882 г е утвърден с Указ на генерал-губернатора на Източна Румелия за Първи директор на Областната библиотека и музей в Пловдив. Българите и славянството са голямата любов и кауза на Башмаков. Той е автор на стотици публикации за България и южното славянство. От началото на 1883 г е адвокат в Одеса. От 1885 г – мирови съдия. От 1906 г е главен редактор на «Правителствен вестник» в Санкт Петербург. През 1919 г емигрира и се установява в Турция и Сърбия, а от 1924 г – във Франция. Башмаков е активен участник в дейността на руската емиграция. Сътрудник е на Френската академия по изящна словестност. Преподавател във Висшето училище по антропология и в Института по палеонтология на човека, Париж. От 1902 г е чуждестранен член на Българското книжовно дружество (БАН).

Темата на поредната книга е в самото заглавие „България и Македония“, тема колкото стара, толкова и актуална. Какво ни сближава и кой ни разделя? Територия, история, учени, политици или недоброжелателни държавници? Ще намерите отговора на редица въпроси в изследването на Александър Башмаков. Книгата „Болгария и Македония“ излиза на бял свят преди 118 години, в далечната 1903 г., в Санкт Петербург. Авторът ѝ, потомственият руски дворянин Александър Башмаков, си избира псевдонима Вещий Олег (Мъдрият Олег), за да покаже родовата си връзка с основателите на династията на първите руски князе и царе – варягите Рюрик и Олег.

Тази наистина забравена книга „хваща“ читателя не само заради прекрасното повествование и задълбочените професионални юридически анализи на стопанските и политическите процеси на Балканите, не само заради десетките собственоръчно направени от Башмаков фотографии и изчерпателното описание на посетените места, а най-вече заради бликащата от всяка страница любов и съчувствие към несвободните българи в Македония от началото на XX век, които по нищо друго не се различават от свободните си братя в Княжество България.

Преиздаването на тази книга не е заради конюнктурните балкански търкания, не е от стремеж да се застъпи една или друга позиция. Книгата има една-единствена задача, определена от автора ѝ: „Като пускам на бял свят тази книга, давам на своето творение простичко напътствие: „Иди по света, посей истината и разгонвай навсякъде царстващата лъжа!“